Винаги, ама винаги е трудно да започнеш да вършиш нещо ново, непознато.
Най-трудната е първата крачка, първата стъпка… След това вече всичко донякъде влиза в правилните релси- настройвате си ежедневния ритъм снововъведеното. Може да мърморите, да ви е некомфортно, но след седмица вие се нагаждате към ситуацията и всичко става по- лесно.
Важно е обаче да проявите твърдост и да продължите, а не да се отказвате.
Само когато сте твърди, лишавате се, полагате повечко усилия, само тогава вие се развивате в правилната посока. Както казват американците ” No pain- no gain”, или ” Без болка- няма награда”. За сметка на това, в края на процеса на самоусъвършенстване вие получавате или ново умение, или нова квалификация, или нова придобивка и въз основа на вашите жертви и усилия вие имате реално основание да изисквате по-високо ниво в живота си. Сами разбирате, че обикновените хора имат следният житейски път:
Раждане- детство- юношество- младост- зрялост- старост, което пък от друга страна се изразява така : Зависимост от родители- първи стъпки към самостоятелност- семейство- грижа за семейството- утвърждаване на работния пазар- старост.
Едва когато сме изградени професионално и не ни се предоставя възможност за усъвършенстване, тогава можете да започнете ново поприще в което да се утвърждавате.
